Kлючарите през вековете

Ключари е имало от край време и развитието на ключарството винаги е вървяло ръка за ръка с развитието на цивилизацията. Ключарите се появяват и продължават да са тук до наши дни в отговор на зародилата се естествена нужда от сигурност, която има всеки от нас. Най-вероятно професията ключар за първи път се обособява като самостоятелен занаят в страните, където започнали да се натрупват по-значителни материални блага – Китай, Египет, Асирия и Вавилон. Най-старите запазени изображения на ключове датират от преди 4000 години и са запазени в храмовете на древен Египет. Преди да се появят първите ключари хората се опитвали да съхраняват вещите си и да опазват домовете си не като използвали услугите на ключар, а чрез скриване, заравяне, завързване или пък просто като стояли непрекъснато до тях. Имало и други изобретателни начини да опазиш собствеността си – в дворците в Индия скъпоценностите се пазели на изкуствен остров, в средата на езеро, гъмжащо от полугладни крокодили.

Ключарите в Египет

Най-старият запазен до наши дни ключ е открит при археологическите разкопки на двореца Корсабад на Император Саргон II близо до Ниневия. Този ключ е на повече от 4000 години и представлява греда от дърво, върху горната част на която е направен прорез и няколко дупки.

За да се заключи вратата трябвало гредата да се вкара в „бравата”, която представлявала прорез във вратата със скоба и напречни отвори. В тези отвори се поставяли щифтове от дърво. Те преминавали и през скобата, и през гредата, като по този начин вратата повече не можела да се отваря. Първите заключващи устройства били примитивни и изработени от дърво, но въпреки това работели на същите принципи, използвани при съвременните секретни патрони. Ключарите в Египет започнали да изработват ключове като правели отвори по дължината на използваната греда. Целта била щифтовете да могат да влизат едновременно и в гредата, и в скобата, за да може скритият в гредата болт да излезе от нея и да освободи движението й.

За да постигнат това, ключът, който си поставял в отворите на гредата, бил снабден с колчета с необходимата форма и дължина, така че да съответстват на щифтовете, които блокирали гредата.