Ключарите в Елада

Концепцията на ключарите от древен Египет се оказала толкова успешна, че този модел заключващи устройства били възприети в почти целия древен свят. Обичайно е при разкопки да се откриват подобни ключове от Шотландия до Япония. Моделите на египетските ключари били изработвани от желязо и месинг – материали, чието обработване по това време имало висока себестойност. Така само най-богата част от населението можела да си позволи този тип древни ключове. В древна Елада имали „решение” на този въпрос. Тамошните „ключари” предпазвали домовете като използвали въжета, с които завързвали вратите със сложни възли. Завързването станало толкова разпространено, че и да днес е известен Гордиевият възел. Според поверието този, който успеел да го разплете, щял да завладее Азия. Александър Македонски не успял да го направи и затова го разсякъл с меча си. По-късно и в Елада се разпространили резетата – на вратата била поставяна дървена греда, която била придвижвана с кука.

Ключарите в Римската империя

Ключарите в древния Рим продължили да произвеждат брави като усъвършенствали моделите, които били монтирани от вътрешната страна на вратите. При тези брави гредата, монтирана на вратата, се премествала с кука, която трябвало да се промуши отвън през малка дупка на вратата. Гражданите на Рим се обличали в роби, а този тип дрехи нямали джобове. По тази причина ключарите във Вечния град се стремели да изработват колкото се може по-малки ключове.

Секретната брава се появява в северна Италия, но според някои сведения тя е била позната и на гръцките ключари. Ключовете с тази концепция станали най-разпространените от късната римска епоха да откриването на патрона с колчетата. Не е известно името на ключаря открил секретната брава, която представя препятствия пред завъртането на ключа, така че в нея да може да се превърти само верния ключ.