Профилът на тероризма е динамичен резултат на комбинация от различни фактори (както твърдят болшинството изследователи) - исторически, политически, социални, културни, религиозни, идеологически, икономически и психологически. На въпроса за мотивацията за терористична дейност се отговаря много трудно. Защо някои групи или индивиди избират пътя на тероризма, а други, при сходни условия и обстоятелства, не правят този избор?

Терористичните актове са нереалистични от гледна точка реализацията на заявените политически цели. Насилието или заплахата за насилие по отношение на граждански обекти са послания към определени институции, в които се съдържат искания за удовлетворяване на определени условия на тези, които стоят зад непосредствените извършители. Именно тук е разграничението между тероризма от една страна и от друга - войната и криминалната престъпност.

Когато говорим за 11-ти септември 2001 г., не трябва да забравяме атентатите преди и след тази дата. Например: 1-ви/3-ти септември 2004 г. в Беслан (Северна Осетия, Русия), когато и където загинаха 318 заложника, 186 от които (много повече от половината) - деца. Да не забравяме и България - гара Буново и летище Сарафово.

Ще се намери ли човек в България, който да отговори положително на въпроса: Надеждно ли в днешно време са защитени от терористични заплахи, например, децата у нас? С критерий „най-ниска цена” при обществените поръчки за охрана на училища и детски заведения или с премахването на физическата охрана, с безхаберие и безотговорност, едва ли, но това е тема за допълнителна дискусия. Преди началото на учебната година органите на реда извършват охранителни обследвания на учебните заведения (дано не се изразява само в подписани протоколи), но кой ще извърши оценка на риска и кой ще го управлява?

Акцентираме на ролята на два фактора по отношение на тероризма:

Първо, на средствата за масово осведомяване, които са „усилвател на страха”, като спомагат за преследваното от терористите психологическо въздействие (което надхвърля мащабите на непосредствения терористичен акт) и формира психологията „на жертвите”.

Второ, на частните структури за сигурност у нас, които на практика засега са пренебрегвани от публичната власт, но много от които имат потенциал за отговорна и полезна профилактична дейност. Разкриването на терорист/и е трудно, но възможно - ако вниманието на охранителите, а и на гражданите, се насочва не към въпроса „Кой?”, а „Как?”, тоест към признаците, които могат да бъдат свързани с подготовката на терористичен акт, и поведението и необходимите действия при осъществяване на терористичен акт.

В изданието на „Ал-Кайда” на английски език - списание „Inspire” - последователно се внушава, че привържениците на „джихад”, които живеят в Европа и Америка, следва да провеждат терористични атаки там („в сърцето на неверниците”), а не да посещават Йемен или Пакистан и да привличат вниманието на специалните служби. Списанието има раздел, предназначен за обучение на терористи без да е необходимо те да пребивават в тренировъчни лагери. Изданието призовава за провеждане на самостоятелни атаки, без координация с други терористи.

Естествено „единаците” и малките изолирани групи не се ограничават с опити за терор само на територията на САЩ и са все по-сериозен проблем за правоохранителните органи и специалните служби в много държави (включително в Европа), както и за техните

Източник: НАФТСО