Темата за тероризма е известна и често коментирана. Казват, че тероризмът е новото лице на войната. Но той по-скоро е едно от лицата. За него, особено след разрушаването на кулите-близнаци в Ню Йорк на 11.09.2001 г., пишат много и най-различни хора у нас и в чужбина.

При споменаване на думата „терорист” болшинството си представят фанатици ислямисти или екстремисти, както и самоубийствени атентати.

За щастие масов терор засега няма, въпреки че не са малко кандидатите, които са готови да приемат смъртта за своите убеждения или за това, което са им внушили. Масовият терор не е проста работа - изисква ресурси, организация, големи усилия и много подготовка.

И все пак тероризмът ще бъде все по-опасно явление.

Глобализацията в световен мащаб, мобилността, съвременните технологии и комуникации са в полза и на терористите - те също са по-мобилни, повече са потенциалните обекти, възможностите за отдалечена мотивация и манипулация, за управление в реално време. Увеличават се страхът и чувството за уязвимост, особено от опасността за човешки жертви.

Мишените са граждански лица и обекти (уязвими цели; все по-трудни за терористите са правителствени учреждения и други обекти от значение за националната сигурност), независимо че стремежът е въздействие върху законни властови органи (за да бъде променена тяхната политика или за да бъдат постигнати определени искания).

Битката отдавна се прехвърли от държавно на ниво обикновени граждани с използването (или заплаха за използване) на физическо/психическо насилие.

Уязвимите цели са леснодостъпни и предпочитани за терористични атаки (такава е тенденцията) не само поради подценяване на заплахите, недостатъчно осигуряване на безопасност и липса на компетентност, но и поради:

- голямото число потенциални мишени при уязвимите цели, които е много трудно да бъдат защитени; абсолютна сигурност на практика е невъзможна (но информираността и готовността за действие в критични ситиации не са химера а необходимост);

- не изискват големи инвестиции и сложни планове и организация, голям брой хора и мощни взривни устройства; такъв терористичен акт може да бъде извършен от един човек или малка група (доказателство са терористичните актове на летище Сарафово и летище Домодедово през настоящата година, Лондонското метро през 2005 г. и др.); просто и евтино, но с ужасяващ и голям пропаганден ефект (много по-малка е зрелищността на атаката, но какво от това).
 

От друга страна един конфликт, който е предпоставка за терористична дейност, прераства в самостимулиращ се процес на терор и необходимо условие за съществуването на определени организации/групи или политики.

Следва да добавим и тактиката, свързана с разбирането, че група, която не е нужно да съществува след извършване на терористичен акт, практически е неуловима. Същото се отнася и до отделни лица, мотивирани или повлияни не само от религиозни подбуди, но и облъчени от различни източници, особено в интернет пространството (това още повече увеличава апетита към уязвими цели). При такива реалности никоя специална служба не е в състояние да получи предварителна обективна информация за конкретен терористичен акт. Затова гражданите трябва да са информирани и подготвени.