Световната енергийна сигурност не може да бъде сведена само и единствено до няколко фактора, отделни актуални политически и икономически събития, или катастрофи. И преди е имало урагани в Мексиканския залив, както не е новост и повредата на някоя рафинерия или стачка в страна, износителка на нефт. През последните десетилетия обаче протекоха процеси, които значително усилиха ефекта от по-горе споменатите отделни събития.

На първо място, размерът на запасите от енергийни източници на планетата е доста несигурен, особено този на добиваемия нефт. Глобалното енергийно търсене ще нарастне с 50% през 2030 г. и 60% от това търсене ще се покрива с нефт и природен газ. Въпреки че тези данни са сравнително точни, истинската им стойност е малко несигурна, предвид факта, че независимо още колко „черно злато” има под земята, запасите от най-качествения, най-лесно и най-ефективно добиваемия нефт, са достигнали своя естествен край. Нефтодобивните компании са принудени да добиват петрол в по-неблагоприятна среда и с употребата на все по-скъпи технологии. Приключи ерата, когато беше достатъчно само да направиш сонда в земята, и нефтът сам излизаше. Двата мотора на нарастващото потребление на енергия еднозначно са двата азиатски гиганта, Китай и Индия, които са „отговорни” за 45% от ръста на потреблението, на тях се падат и 80% от ръста на потреблението на въглища.

На второ място, трябва да се обърне внимание, че днес капацитетите за добив на нефт са най-малки от времето на кризата в Персийския залив през 1990-1991 г. За това има много причини. Ниските цени на петрола през 90-те години значително намалиха инвестиционните намерения в петролния сектор. Много държави се въздържат от допускането на външен капитал до нефтодобива. През този период срещу много държави имаше ембарго, което представляваше допълнителна пречка за развитието на нефтодобивни и газодобивни мощности.

На трето място, сериозна заплаха за сигурността представлява липсата на неизползвани мощности. С такива мощности – тъй като изграждането им е икономически неизгодно – в момента разполагат единствено страните от ОРЕС. Така в случай, че има по-сериозен спад в добива – напр. поради авария в нефтопровод или избухване на гражданска война в даден регион – то той може да бъде покрит само от тези държави.

На четвърто място, има сериозна политическа надценка, породена от несигурната политическа обстановка в региони като Близкия изток (тук се намират 65% от световните запаси от нефт), или Африка. Тук можем да споменем вече приключилата война в Ирак, постоянното напрежение около Иран, проблемите в Судан и Нигерия. Може би най-големият проблем представлява Саудитска Арабия, в която се намират приблизително 25% от световните запаси от нефт (в Иран и Ирак по около 10%), и която в момента дава 10% от износа на петрол в света. След 11 септември 2001 г. отношенията между САЩ и Саудитска Арабия не са така добри, като страната все по-явно се превръща в средище на световния тероризъм, и е застрашена от нарушаване на политическата стабилност.

На пето място, не трябва да се пренебрегват и връзките между енергийната сигурност и екологичната сигурност, като освен цената, достъпът и сигурността на използваните енергийни източници, трябва да се вземе под внимание и тяхното влияние върху околната среда.

На шесто място: през последните години, поради неизвършени инвестиции, са застрашени и отделните елементи на енергийната ифраструктура. От това също се вижда, че в дългосрочен план, високата цена на петрола може да действа положително за развитието на енергийните системи.