На седмо място, енергийната сигурност е тясно свързана с въпроса за енергийната зависимост, или независимост, т.е. дадена страна доколко може сама да осигури нуждите си от енергия и ако не може, то в каква степен е принудена да зависи от внос на такива енергийни източници. Например през 1973 г. едва 35% от потреблението на нефт в САЩ се е покривало с внос, през 2004 г. тази зависимост е вече 55%, а след 20 години може да достигне 70%. В същото време 80-90% от вноса на петрол в Северна Америка идва от региони с висок риск като Венецуела, Западна Африка и Саудитска Арабия (всичките с приблизително по 20%-ов дял). Япония покрива почти цялото си потребление от нефт с внос, като подобно е положението и с Германия и Франция.

На осмо място, съществуването или липсата на международно енергийно сътрудничество е фактор, който най-много може да повлияе върху подобрението или влошаването на глобалната енергийна сигурност. Едно изследване, проведено през 2004 г., описва два възможни бъдещи сценария. Първият, наречен Пазари и институции, прогнозира международно сътрудничество, изместването на заден план на енергийните политики на отделните държави, както и глобализация на енергийните пазари. Според тази оптимистична теория, осугряването на света с енергия може да стане и без сериозни конфликти. Според другия сценария, който носи името Региони и империи, големите сили (САЩ, ЕС, Китай, Индия, Япония, Русия) ще образуват регионални съюзи или империи, като ще поделят помежду си световните енергийни запаси, като непрекъснато ще водят жестоки политически борби за придобиване на повече енергийни източници и пазари. За съжаление, с всеки изминал ден, все по-вероятно става сбъдването на втория сценарий, затова е необходимо да се засили международното сътрудничество в тази сфера.

Имайки предвид по-горе изложените фактори, енергийната сигурност може да се подсили с правилно предприети мерки и конкретни действия. Трябва да се подпомогнат инвестициите в енергийния сектор, чрез отваряне на енергийния пазар на страните, както и с високи цени на петрола. Трябва да се стимулира изграждането на неизползваните, именно затови служещи като един вид резерва, мощности. Трябва да се утвърдят по-тесни и интензивни форми на международно сътрудничество.

Вероятно и през следващите десетилетия енергийната независимост ще си остане само мечта, но в много аспекти дори и днес зависимостта може да бъде намалена. От една страна трябва да се увеличи географското разнообразие на енергийните източници, от друга страна да се изгради по-тясно сътрудничество с тези региони, като по този начин се осигуряват не само стабилни икономически и търговски връзки, но може да се гарантира и вътрешната политическа стабилност в отделните държави. Важна стъпка е изграждането на икономики, опиращи се на колкото се може повече вида енергийни източници, в това число развитие на алтернативните и възобновяемите източници.

Важно е да се осъзнае, че енергийната сигурност трябва да бъде неразделна част от външната политика и националната сигурност на една държава, защото осигуряването на пътя на енергията, предотвратяването на терористични атаки срещу нефтопроводи, танкери, пристанища или рафинерии е също такъв въпрос на сигурност, както осигуряването на политическа стабилност в страните-износителки или отношението към глобални и регионални конфликти, застрашаващи енергийната сигурност.

Снимка: www.sxc.hu