Подобно позициониране показва и патентът на Л.Йейл 6111 от 13.02.1849 г. Едва  около 1860 г. Линус Йейл Младши започва да разработва брави за широко приложение с високи изисквания към сигурността, т.е. не само за трезори и банки. От това време датира принципът на щифтовата ключалка с един ред щифтове, който и до днес се използва при конвенционалните ключалки, отчасти с допълнително разработени или други щифтови системи.Той се основава на два революционни патента от 1861 и 1865 г. Освен това, в патента от 1861 г. имало пет шифта, каквито и днес се изпозлват при стандартните ключалки.

Щифтовата ключалка като самостоятелна група от елементи

Бравата и ключалката първоначално представлявали една обща система, които се разработвали и предлагали заедно. Въпреки това, съвсем скоро се стигнало до разделянето на ключалката и бравата, което довело до и днес известното използване на вкопаната брава. Кръглата ключалка се монтирала отвън на вратите (външнаключалка), а вкопаната брава сезавинтвала от вътрешната имстрана.

Още през 1865 г. в патента на Линус Йейл Младши е показана малка вкопана бравичка с отделна ключалка. Цел на тези усилия било разработването на един по-малък и все пак по-сигурен ключ за заключващата система. Тази мода без съмнение се пренесла към по-интелигентните системи. Движението на езика на бравата ставало чрез перата на ключа. Днес тази функция се изпълнява от отделни структурни елементи. При вкопаната брава това са по принцип палеца на ключалката или при вкопаните брави отделните задвижващи групи от елементи.

Разделянето на ключалката и бравата важи и за тяхното изработване. Съвсем скоро различните групи от елементи, а именно тези за ключалката и тези за бравата, били разделени в тяхното производство. Това развитие днес може да се нарече начало на индустриалното производство на брави и ключалки в днешния смисъл. Изработката на брави до XIX век била запазена за занаятчиите. От тази гледна точка всяка брава била уникална и поради ръчната си изработка била свързана и с много разходи, т.е. не била подходяща за по-широка употреба. Още тогава започнало изтласкването на занаятчиите от навлизащата   индустриализация. Така например до нас достигат данни, че „добре обучени майстори и калфи работили във фабричната индустрия, както в локомотивостроенето околоБорсиг, така и по-късно в автомобилостроенето”. Това със сигурност засегнало и намаляващото производството на брави, но не и разнообразните допълнителни елементи, подобрения и обслужване в областта на бравите. В Германия, в края на XIX-ии началото на ХХ век възникнали различни съчетаниямежду форми на брави и ключалки. В началото не е имало единно стандартизиране или нормиране сред производителите, което е правиловъзможна обмяната между различните модели.