В нашето всекидневие ключалката (често се използва и думата „патрон”), принадлежи към второстепенните неща – докато функционира. Ключът, който използваме всеки ден, е станал дотолкова част от нас, че го забелязваме едва когато го изгубим. Ключалката остава скрита  в бравата, в катинара или в други заключващи устройства. Там тя изпълнява своята задача години или десетилетия почти незабелязвана. Това, обаче, не винаги е било така. Установено е, че преди повече от 1000 години ключът се е носил на врата. Още в края на XIXи началото на XXвек ключалката е принадлежала към техническите достижения. Днес ключалката е масово произвеждан и потребяван артикул. От около 30 години производителите на ключалки се съревновават в достигането на техническия връх в производството им. Чрез модерни маркетингови методи ключалката получава общественото внимание, която подобава на задачите, които изпълнява.

Най-разпространени в наши дни са щифтовите ключалки. Историята на бравите функциониращи на основата на щифтове, започва около 2000-3000 години  пр. н.е. Основните елементи на щифтовата ключалка са корпусът, роторът заедно с канала за ключа, щифтовете и палецът, който всъщност задейства бравата. Роторът може да се върти, а корпусът е неподвижен в бравата. Щифтовете се състоят от различно дълги роторни щифтове, корпусни щифтове и пружини. Те се намират в пробиви по корпуса и в ротора на ключалката. При изваждане на ключа корпусните щифтовете блокират ротора и корпуса на ключалката чрез силата на  пружините.  Завъртането на ротора  е възможно само, когато всички делящи повърхнини между роторния и корпусния щифт с делящата линия между ротора и корпуса на ключалката се препокрият. Това се случва чрез вкарването на подходящия ключ в канала на ротора.

Решаваща роля по отношение на надеждността на отваряне само с подходящия ключ играят толерансите, остротата на щифтовете и пробивите. За задоволителна степен на сигурност е нужен един минимален брой на щифтовете, достатъчно на брой разлики в размера им, както и достатъчна защита срещу отваряне с шперц. Още от XIX век се е наложила ключалката с пет щифта. По-малко на брой щифтове се използват само в специфични ключалки на мебели, дръжки на прозорци, във врати, където степента на сигурност не е толкова важна.