Фишинг атаките са най-разпространената форма на интернет измама. По всяко време, много от най-главните финансови институции по света, са цел на подобни измами. Фишинг атаките целят да подмамят хората да предоставят важна лична информация, най-често подробности по кредитни карти и банкови сметки.

Как работят фишинг атаките?

За да успеят да убедят хората да предоставят финансовата си информация, измамниците изпращат имейл, който е пълно копие на имейлите на избраната компания. Най-често измамниците създават и подобен уебсайт. Фалшивият сайт може да бъде почти идентичен с този на компанията.

Получателите на този имейл, са помолени да отворят даден хиперлинк, който отваря фалшивия уебсайт. След това от потърпевшите се иска да въведат лична информация (най-често данни от банкова сметка, адрес и телефон). Често се изисква и въвеждане на данните им за вход в оригиналния сайт. Въведената във фалшивия сайт информация се запазва и измамниците могат да я използват.

Друг вариант на измамата е подобна форма за въвеждане на информация, в самия имейл. Потърпевшите са помолени да въведат потребителското си име и парола, както и номера на банковата им сметка. Възможно е измамниците да се опитат да ви подлъжат да свалите троянски кон на компютъра си, от приложение в имейла. След това този вирус събира и изпраща личната ви информация на престъпниците.

Подобни имейли се изпращат на голям брой потребители, като измамниците се надяват да подлъжат малка част от потърпевшите. Най-вероятно получателя дори няма да бъде клиент на избраната от престъпниците институция. Въпреки това те се надяват, че поне малък брой хора ще имат сметки в нея и няма да са запознати с подобни измами.

Този вид измама е много изгоден за престъпниците, дори и много малък процент получатели да станат жертви.

Как измамниците използват събраната информация?

Престъпниците могат да използват събраната информация по няколко начина:

• Кражба на банкова сметка.

След като са събрали нужната информация, измамниците могат директно да имат достъп до банковата сметка на потърпевшия. След това могат да извършват транзакции, да пренасочват средства към други сметки и да издават чекове. Най-често престъпниците сменят паролата, за да не може потърпевшия да влезе в сметката си.

• Използване на кредитни карти.

Ако измамниците са откраднали информация за кредитна карта, те могат да плащат стоки за сметка на собственика на картата.

• Кражба на самоличността. (повече може да научите тук)

Ако престъпниците са събрали достатъчно лична информация, могат напълно да откраднат самоличността на потърпевшия. След това могат да извършват криминални дела от името на пострадалия. Кражбата на самоличността може да има дългосрочни последици. Понякога на потърпевшите са необходими години да изчистят името си, разрешат възникналите правни проблеми и да изплатят дълговете си.