България като държава има сериозни традиции в опазването на държавната тайна. С приемането на Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ през 2002 година, за първи път защитата на държавната тайна бе описана в закон и с наличните правилници, наредби и други подзаконови актове се положи началото на изграждането на ясна система от мерки за защита и контрол. Въпреки изградената стройна система, обаче, държавната тайна не стана по-добре защитена. Например – толкова години след влизането на закона в сила, само за няколко месеца три емблематични случая станаха широко известни в медиите. За съжаление и трите са свързани с правителството и народното събрание . Последният широко отразен случай е със справките на ДАНС и бившия премиер Сергей Станишев. Какво точно се е случило с тези документи, кой и дали е виновен ще изясняват ДАНС и прокуратурата.

 

Много хора все още не знаят как се работи с класифицирана информация и нямат изградени необходимите трайни навици за това. Някой от тях са работили с такава информация отдавна, други никога и почти никой от тях не е преминал обучение, за да се запознае с новите правила и изисквания, заложени в модерната система за опазване на държавната тайна.

 

Нека да започнем с едно противоречие в закона за защита на класифицираната информация, а именно, че съгласно чл. 36 от него, никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение. Изключение обаче, и то според закона има за: председателя на Народното събрание, президента на Република България, министър-председателя, министрите, главния секретар на Министерския съвет, народните представители, съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите, адвокатите и следователите. Тези лица, считано от момента на встъпването им в длъжност, получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им. Не се извършва проучване за надеждност и на лица при или във връзка с осъществяване на конституционното им право на защита.